Горнооряховчани се преклониха пред паметта на Елена Грънчарова – Спасителката на града

Горнооряховчани днес се поклониха пред паметта на Елена Грънчарова. На 24 февруари се навършват 96 г. от смъртта на героичната българка. На честването пред паметния знак на Спасителката на Горна Оряховица присъстваха заместник-кметът Йорданка Кушева, общински съветници, представители на общинска администрация и на Инициативния комитет „Памет за Елена Грънчарова”. Честването уважиха също Красимира Коцева, президент на Зонта клуб – Велико Търново, директорът на Историческия музей Пламен Мадемов, представители на политически партии, обществени организации, ученици, граждани.

Заместник-кметът Йорданка Кушева припомни в словото си пред присъстващите живота и делото на Елена Грънчарова. „Дълбок поклон и дано сме достойни наследници на рода Грънчарови“, каза още Йорданка Кушева.

Пред паметния знак на Елена Грънчарова бяха положени венци и цветя от името на кмета на Общината инж. Добромир Добрев, от Инициативния комитет, от Зонта клуб, от политически партии, обществени организации, учебни заведения и граждани.

ЕЛЕНА ГРЪНЧАРОВА

/1842-1923/ 

Ако Панагюрище си имат своята Райна Поп Георгиева, в Горна Оряховица е живяла и участвала в политическите борби на българския народ пламенната революционерка Елена Грънчарова.

Родена е през 1842 г. в Горна Оряховица, произхожда от видния род Язаджиеви /язаджия – писар, в превод от турски/. Още млада е задомена за търновски богаташ туркофил, но още в ония времена на сурови нрави и строги традиции тя не се побоява да остави мъжа си и да напусне богатата къща на Хаджи Димиевите в Търново. Завръща се при родителите си с едногодишния си син Димитър и категорично заявява, че никога вече няма да стъпи в дома на съпруга си, където „все паши и бейове посрещат и само турското хвалят”.

Горна Оряховица Елена Язаджиева се омъжва повторно за Моско Грънчаров, вдовец с четири деца. Членовете на тази известна търговска фамилия са истински пример за родолюбие сред съсловието си през Възраждането. Тримата братя – Моско, Сидер и Вичо Грънчарови – пожертват пари, имоти и обществени позиции в името на борбата за свободата. В подготовката за Априлското въстание Елена е техният равноправен и неотменим помощник. Невисока, с горещи тъмни очи и горда походка, тя е тайният куриер, преносвач на патрони, пушки и кореспонденция, укрива в къщата си главния апостол на окръга Стефан Стамболов и неговите помощници. Освен на революционната дейност Елена отдава много време и на просветното дело в града. Тя е основател на първото женско дружество „Просвета”.

Бунтът в Горна Оряховица през април 1876 г. не успява да се разгърне заради предателство. Заловени са повечето от ръководителите на въстанието и много съзаклятници, други успяват да се измъкнат надалеч. Градът остава почти без мъжко население, а в околностите му като лешояди започват да се трупат башибозуци и черкезки банди с една основна цел – да безчинстват, палят и грабят беззащитното селище. Точно в този критичен момент Елена Грънчарова започва своята дръзка битка. Храбрата горнооряховчанка тръгва по улиците на стихналия град, викайки със силен глас: „Който е християнин да излиза! Хайде, жени, да спасим бащите, мъжете и децата си!Да спасим града от разорение! Ще идем при пашата в Търново!”. След това Елена Грънчарова с още няколко жени отиват в църквата „Св.Богородица” и започват да бият камбаните. Звънът на храма събира населението – предимно жени, няколко свещеника и махленски кметове. Предвождани от неукротимата Елена Грънчарова, те предприемат смел поход към Търново, където успяват да се срещнат лично с управителя Реуф паша. Решителната водачка се изправя пред него, изтегля сабята му и заявява: „Ето ти сабя! Накажи всеки, който трябва, с нея, но не позволявай черкези и друга сган да ни палят и грабят!” Едва изрекла думите си едно заптие я сваля с приклада си на земята, но за смайване на всички Елена бързо се изправя и залепя звучна плесница на войника. Стреснат от постъпката й, един от българите в свитата на пашата, Архимандрит Стефан, я пита: „Що правиш, Еленко?!?”. Хладният отговор на Грънчарова е: „Мене бият – и аз бия!”

Реуф паша остава очарован от храбрата българка, възпира войниците си и възкликва: „Нека бъде волята ти!”. Разпорежда две роти редовна войска веднага да тръгнат към Горна Оряховица, за да защитят населението от башибозушките орди. След това в знак уважение подарява златен пръстен на Елена Грънчарова за смелата и постъпка.

Т. нар. „Женски бунт”, воден от смелата спасителка Елена Грънчарова, остава в историята като един от символите на Априлското въстание в Горна Оряховица, тогава столица на Първи революционен окръг. Обичана и почитана от всички Елена Грънчарова дочаква Освобождението и живее много години след него като всепризнат защитник и съветник на горнооряховчани. Записва всичките си синове във военни училища, за да служат храбро на новоосвободеното си отечество.

След поредицата изтощителни войни за България от 1912 до 1918 година настъпват отново трудни времена за обикновеното население. Навсякъде цари глад, мизерия и нищета. Хлебната дажба е 200 гр. на ден. Докато мъжете загиват на фронта, жените са принудени да гледат как децата умират пред очите им от глад и болести.

Въпреки вече преклонната си възраст Елена Грънчарова без колебание отново храбро заема своята гражданска позиция. Оглавява нов бунт на обезверените жени в града, с които отива директно при кмета на Горна Оряховица, за да поиска решителната му намеса. Пребледнелият градоначалник едва промълвява „Ама никъде нищо няма, лельо Еленке…”, в отговор на което Елена настоява всички да отидат в дома му. Там намират голямо количество запаси от хранителни провизии и лично Елена Грънчарова участва в разпределението им сред бедстващите.

Същата година защитничката на Горна Оряховица участва и в демонстрации срещу глада и продължаващите пагубни военни действия на България. По нейно предложение е изпратена телеграма с основни искания до ген. Протогеров в София, отговарящ за разпределението на храните в страната, който накрая е принуден да дойде при тях, за да ги изслуша и удовлетвори част от исканията.

Елена Грънчарова умира на 24 февруари 1923 г. Признателните съграждани я погребват с големи почести. Днес в нейна чест е издигнат бюст-паметник в „Алеята на възрожденците”, а една детска градина я почита като свой патрон. През 2000 г. Община Горна Оряховица удостои посмъртно Елена Грънчарова със званието Почетен гражданин на Горна Оряховица. На 27.11.2012 г. Дамски инициативен комитет „Памет за Елена Грънчарова“, със спомоществователството на Ротари клуб Горна Оряховица – Лясковец, постави паметен знак върху мястото, където почиват тленните й останки в днешния парк „Никола Петров”.